21 июн. 2009 г., 20:40

Труден път 

  Поэзия » Философская
443 0 2

ТРУДЕН ПЪТ

 

Кръстът винаги  тежи.

Не е възможно да го носиш сам.

Трябва някой да ти помогне,

 

но който и Кръста да поеме...

болката изстрадваш сам.

Аз мога обич да ти дам

да преживееш свойто бреме..

 

Трудно се изстрадва Светлината.

Но си струва този  път.

И към мене си  протегнаха ръката,

когато бях осъдена на смърт;

И Кръста носиха ми. Но самичка

на своята, жестоката Голгота

страдах със надеждата едничка -

да възкреся Доброто, Любовта…

                     Живота.

 

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усещам повода, усеща се и страданието, но щом знаеш, че си струва - грабвай кръста - и напред! Времето върви напред и назад не се връща, не можеш да се върнеш и да си вземеш пропуснатото. Можеш само да се надяваш да получиш нова възможност. Не бива да пропускаш своята.
  • Много,много силно.
Предложения
: ??:??