Труден път

Jun 21, 2009, 8:40 PM

Poetry » Phylosophy

399 0 2

ТРУДЕН ПЪТ

Кръстът винаги тежи.

Не е възможно да го носиш сам.

Трябва някой да ти помогне,

но който и Кръста да поеме...

болката изстрадваш сам.

Аз мога обич да ти дам

да преживееш свойто бреме..

Трудно се изстрадва Светлината.

Но си струва този път.

И към мене си протегнаха ръката,

когато бях осъдена на смърт;

И Кръста носиха ми. Но самичка

на своята, жестоката Голгота

страдах със надеждата едничка -

да възкреся Доброто, Любовта…

Живота.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Мимче (Милена)

2009-06-22T07:29:21+03:00

Усещам повода, усеща се и страданието, но щом знаеш, че си струва - грабвай кръста - и напред! Времето върви напред и назад не се връща, не можеш да се върнеш и да си вземеш пропуснатото. Можеш само да се надяваш да получиш нова възможност. Не бива да пропускаш своята.
stef_bobi (Яна)

2009-06-21T21:43:17+03:00

Много,много силно.