Труден път
ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне,
но който и Кръста да поеме...
болката изстрадваш сам.
Аз мога обич да ти дам
да преживееш свойто бреме..
Трудно се изстрадва Светлината.
Но си струва този път.
И към мене си протегнаха ръката,
когато бях осъдена на смърт;
И Кръста носиха ми. Но самичка
на своята, жестоката Голгота
страдах със надеждата едничка -
да възкреся Доброто, Любовта…
Живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
