24 янв. 2010 г., 17:47

Трудно е да бъдеш птица

1.1K 0 0

... сега съм само шепа счупени криле,

разпилени и до болка изгнили.

Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,

издрани са, но и никога не са били обичани.

 

 

Вече ми омръзна да съм птица,

защото цялото ми дишане е една измислена бариера.

Дори небето някак тясно е -

реших да отлетя, преди да дойде неделя,

 

 

когато с нокти ти изтръгват сърцето,

не те пречистват, а те похабяват.

Тогава в мен започва да крещи детето,

ридаещо за мечтите си, които времето изтезава.

 

 

Продължителна е болката, когато абортираш,

насън явяват ти се неродени светове.

И да се опитвам, пак не мога да забравя,

как денят свободата ми отне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...