... сега съм само шепа счупени криле,

разпилени и до болка изгнили.

Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,

издрани са, но и никога не са били обичани.

Вече ми омръзна да съм птица,

защото цялото ми дишане е една измислена бариера.

Дори небето някак тясно е -

реших да отлетя, преди да дойде неделя,

когато с нокти ти изтръгват сърцето,

не те пречистват, а те похабяват.

Тогава в мен започва да крещи детето,

ридаещо за мечтите си, които времето изтезава.

Продължителна е болката, когато абортираш,

насън явяват ти се неродени светове.

И да се опитвам, пак не мога да забравя,

как денят свободата ми отне...