... сега съм само шепа счупени криле,
разпилени и до болка изгнили.
Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,
издрани са, но и никога не са били обичани.
Вече ми омръзна да съм птица,
защото цялото ми дишане е една измислена бариера.
Дори небето някак тясно е -
реших да отлетя, преди да дойде неделя,
когато с нокти ти изтръгват сърцето,
не те пречистват, а те похабяват.
Тогава в мен започва да крещи детето,
ридаещо за мечтите си, които времето изтезава. ...