6 июн. 2013 г., 15:51

Трудности 

  Поэзия » Философская
530 0 4

 

Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.

Най е трудно да бъдеш конюшня
на презрели от чакане атове.
Те пръхтят и стените се люшкат,
ще порутят със дъха си вратата,

щом среднощ откъм тъмните ниви
тънконога – кобилка изцвили
във до пукот набъбнали ириси,
в обтегнати до скъсване жили.

Всеки дишък е огнена сприя.
Няма бяло в очите им яростни,
колчем луднали бързи копита
по калдъръмите звездни изчаткат

и препуснат след лунната грива,
и разпилеят овес и осили.
Сетивата им – толкова живи,
ще се пръснат, ще останат без сили.

Пак  е трудно да бъдеш реката,
гърбовете им потни погълнала.
И жребците – прокълнати – давят се,
опознали на страстите пъкъла.

И е трудно да бъдеш земята,
дето пие горчилка от тропоти,
и прелива страстта си във вятър,
отгърмял със думтеж и със грохот.

Само смъртникът може да знае
колко бързо се стига в отвъдното,
как лесно в сенките се вселяваш.
Жив да бъдеш обаче е трудното.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво ..., трудно ...
    Кое е по-хубаво, трудното???
    Кое е по-трудно - хубавото!!!
  • "И до трън дори прегорял да е,
    този свят е реприз на живота ни."
    Благословена да е талантливата ти душа, Вале!!!
  • Превъзходно! Нямам други думи!
  • Адмирации за силния, картинен стих! Стихът ти оживя в очите ми и те усетих! Браво, момиче! Силна си!
Предложения
: ??:??