17 февр. 2015 г., 11:36

Трябва да боли

1.1K 0 5

Трябва да боли

 

Ти си моя жизнен порив

и винаги ще дишаш в мен.

Една милувка искрена и твоя -

жадувам те, изпадам в тлен!

Загубих те от глупост, безвъзвратно!

Отчаяно се боря от любов -

да се случи в миг повратно,

да сме заедно отново и в любов!

Прости ми, обич моя!

Нямам сили, как да продължа?!

Животът ми остава на завоя

и там ще чакам, докато заспя…

Сънят ми вижда черно-бяло лято -

без теб, без радост, смехове…

Излитам ли сега, без ято?!

Сама, изпаднала от страхове!

Знам, не ще успея да те върна,

но искам аз последните ми дни

с любов и нежност да изпълня

и после да те пусна – искам да боли!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че ме прочетохте и оценихте!

    Поздрави, М.
  • Поздравления!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • "Тези, които най-много обичат човека, винаги са му причинявали най-голямата болка. Като всеки любящ, те са искали от него невъзможното."
    Вярвам на Ницше, но вярвам също и на героинята ти, която приема болката като изкупление, а може би и...като изцеление за душата.
    Безкрайно сложна материя, но във всеки случай, не трябва да се бърза с транквилантите!
    Поздрав, М.
  • Когато пуснем някой да си въври,наистина боли,но ако е от любов...по-лесно се понася!Харесах!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...