17.02.2015 г., 11:36

Трябва да боли

1.1K 0 5

Трябва да боли

 

Ти си моя жизнен порив

и винаги ще дишаш в мен.

Една милувка искрена и твоя -

жадувам те, изпадам в тлен!

Загубих те от глупост, безвъзвратно!

Отчаяно се боря от любов -

да се случи в миг повратно,

да сме заедно отново и в любов!

Прости ми, обич моя!

Нямам сили, как да продължа?!

Животът ми остава на завоя

и там ще чакам, докато заспя…

Сънят ми вижда черно-бяло лято -

без теб, без радост, смехове…

Излитам ли сега, без ято?!

Сама, изпаднала от страхове!

Знам, не ще успея да те върна,

но искам аз последните ми дни

с любов и нежност да изпълня

и после да те пусна – искам да боли!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че ме прочетохте и оценихте!

    Поздрави, М.
  • Поздравления!
  • Хубав стих!
    Браво!
  • "Тези, които най-много обичат човека, винаги са му причинявали най-голямата болка. Като всеки любящ, те са искали от него невъзможното."
    Вярвам на Ницше, но вярвам също и на героинята ти, която приема болката като изкупление, а може би и...като изцеление за душата.
    Безкрайно сложна материя, но във всеки случай, не трябва да се бърза с транквилантите!
    Поздрав, М.
  • Когато пуснем някой да си въври,наистина боли,но ако е от любов...по-лесно се понася!Харесах!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...