26 июл. 2009 г., 11:17

Трябва да решиш 

  Поэзия
789 0 10

Загледан втренчено в нощта навън
седиш,
не те достига така желаният от тебе сън,
мълчиш
блуждае погледът и търси в тъмното навън
утеха...

Събличаш и последната си
дреха,
заставаш пред страха си  уязвим...
Защо?... Така и не попита,
остана само страх необясним...

След всички грешки и провали,
след победите и златните медали...
оставаш същия безвластен роб
на този зъл и непокорен сноб.

Загледан в нощта  ти трябва да решиш...

Дали оставаш роб до края -
на страха си да се предадеш,
или да яхнеш пак безумието си
и в битка  за последно да се понесеш.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??