Трябва да решиш
Загледан втренчено в нощта навън
седиш,
не те достига така желаният от тебе сън,
мълчиш
блуждае погледът и търси в тъмното навън
утеха...
Събличаш и последната си
дреха,
заставаш пред страха си уязвим...
Защо?... Така и не попита,
остана само страх необясним...
След всички грешки и провали,
след победите и златните медали...
оставаш същия безвластен роб
на този зъл и непокорен сноб.
Загледан в нощта ти трябва да решиш...
Дали оставаш роб до края -
на страха си да се предадеш,
или да яхнеш пак безумието си
и в битка за последно да се понесеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
