10 сент. 2015 г., 17:24

Трябва да съм мъртъв

665 0 0

Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.

Лежа спокоен, неподвижен.
Посивели устни хлад навяват
и цвете алено, безгрижно,
в края им полека разцъфтява..

Навярно свършило е всичко -
живот, от смисъл изчегъртан.
По всички пътища логични
аз трябва, трябва да съм мъртъв.

Да, аз съм мъртъв явно -
безмълвен мракът ме е взел
и са далеч назад отдавна
дните ми, изсмукани от цел.

Да, мъртъв съм и онемял
тялото си отстрани оглеждам.
Поне след края да съм цял,
уви, е кауза безнадеждна.

С души разкъсани, неясни,
деля пътека необятна и незрима.
Отвъд дано останало е място
за глупците без една половина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...