Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен.
Посивели устни хлад навяват
и цвете алено, безгрижно,
в края им полека разцъфтява..
Навярно свършило е всичко -
живот, от смисъл изчегъртан.
По всички пътища логични
аз трябва, трябва да съм мъртъв. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация