Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен.
Посивели устни хлад навяват
и цвете алено, безгрижно,
в края им полека разцъфтява..
Навярно свършило е всичко -
живот, от смисъл изчегъртан.
По всички пътища логични
аз трябва, трябва да съм мъртъв. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up