Идва безмълвната утрин и аз се събуждам отново сама в прегръдките на свежия въздух със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се и се спуснах по плитката от лъчите на слънцето, събудих се пак на земята... Чух рева на моторите. Забързана тръгнах към своите неотменни човешки дела в тролея претъпкан с хората. И те като мен се събуждат на тази земя...
И всеки загрижен, забързан, умислен се тормози за някви неща които просто минават и се превръщат се в мъгла...
А животът ни?... Защо и той да минава в мъгла? Всеки сам го създава, за да живее в него и недоволен е май от тази творба, не оставя място в своето творчество за едни неземни омайни блага в които сме себе си първични, но истински, плод на тази земя, родени от въздуха, за да обичаме и да бъдем обичани...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.