Трябва ни нещо повече
Идва безмълвната утрин
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се
и се спуснах по плитката
от лъчите на слънцето,
събудих се пак на земята...
Чух рева на моторите.
Забързана тръгнах към своите
неотменни човешки дела
в тролея претъпкан с хората.
И те като мен се събуждат на тази земя...
И всеки загрижен,
забързан, умислен
се тормози за някви неща
които просто минават
и се превръщат се в мъгла...
А животът ни?...
Защо и той да минава в мъгла?
Всеки сам го създава, за да живее в него
и недоволен е май от тази творба,
не оставя място в своето творчество
за едни неземни омайни блага
в които сме себе си първични,
но истински,
плод на тази земя,
родени от въздуха,
за да обичаме и да бъдем обичани...
19.02.2004г.
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се
и се спуснах по плитката
от лъчите на слънцето,
събудих се пак на земята...
Чух рева на моторите.
Забързана тръгнах към своите
неотменни човешки дела
в тролея претъпкан с хората.
И те като мен се събуждат на тази земя...
И всеки загрижен,
забързан, умислен
се тормози за някви неща
които просто минават
и се превръщат се в мъгла...
А животът ни?...
Защо и той да минава в мъгла?
Всеки сам го създава, за да живее в него
и недоволен е май от тази творба,
не оставя място в своето творчество
за едни неземни омайни блага
в които сме себе си първични,
но истински,
плод на тази земя,
родени от въздуха,
за да обичаме и да бъдем обичани...
19.02.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кая Всички права запазени
