Трябва само време
Аз зная, има дни, в които
се чувствам сива, необичана
и болката, зад смях прикрита
е тиха, само нощем сричана...
Но трябва леко да докосна
във въздуха танцуващо листо,
да се заровя във тревата росна,
наум да преброя до сто...
Или в прозореца ти да надникна,
да те целуна през стъклото,
да чуя папратите как поникват
и меко шепнат ми в ухото,
да чуя вятърът как нежно клати
на кленовете старите върхари,
да ме примамят хълмове познати,
да се загубя по пътеки стари...
И вече знам, магията е в мене
и в теб – ти, който ме обичаш,
и трябва време, трябва само време,
за да повярваме в това обричане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
