Трябвало да изгоря
Покриви... блестящи
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи,
Цвета им не видяла бях.
И потънах,
безвъзвратно се удавих.
За да се спася,
защо ли нищо не направих.
Някой ме възпря...
защото
трябвало да изгоря.
Евгения Маринчева
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи,
Цвета им не видяла бях.
И потънах,
безвъзвратно се удавих.
За да се спася,
защо ли нищо не направих.
Някой ме възпря...
защото
трябвало да изгоря.
Евгения Маринчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Маринчева Все права защищены
