PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
Jul 6, 2007, 8:49 AM

Трябвало да изгоря

  Poetry
903 0 15
Покриви... блестящи
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи,
Цвета им не видяла бях.
И потънах,
безвъзвратно се удавих.
За да се спася,
защо ли нищо не направих.
Някой ме възпря...
защото
трябвало да изгоря.


Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0