Трябвало да изгоря
Покриви... блестящи
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи,
Цвета им не видяла бях.
И потънах,
безвъзвратно се удавих.
За да се спася,
защо ли нищо не направих.
Някой ме възпря...
защото
трябвало да изгоря.
Евгения Маринчева
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи,
Цвета им не видяла бях.
И потънах,
безвъзвратно се удавих.
За да се спася,
защо ли нищо не направих.
Някой ме възпря...
защото
трябвало да изгоря.
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
