8 дек. 2008 г., 00:20

Трявна

817 0 4

Обичам градчето си прекрасно,

с уличките малки, къщите старинни...

тук в любов и щастие израснах,

радвах се и сълзите си проливах.

 

Часовникът на центъра стои си,

отброява секундите безспирно,

невидимо времето лети си,

всичко е  тихичко и мирно.

 

По гърбавия мост да мина,

за бъдещето ще си помечтая,

носталгията в мен напира,

там е улицата с резбарите.

 

Това е моята си Трявна,

малка и тъй порядъчна,

в нея спомени откривам,

в магията й тъй загадъчна...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....