8 dic 2008, 0:20

Трявна

818 0 4

Обичам градчето си прекрасно,

с уличките малки, къщите старинни...

тук в любов и щастие израснах,

радвах се и сълзите си проливах.

 

Часовникът на центъра стои си,

отброява секундите безспирно,

невидимо времето лети си,

всичко е  тихичко и мирно.

 

По гърбавия мост да мина,

за бъдещето ще си помечтая,

носталгията в мен напира,

там е улицата с резбарите.

 

Това е моята си Трявна,

малка и тъй порядъчна,

в нея спомени откривам,

в магията й тъй загадъчна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...