Обичам градчето си прекрасно,
с уличките малки, къщите старинни...
тук в любов и щастие израснах,
радвах се и сълзите си проливах.
Часовникът на центъра стои си,
отброява секундите безспирно,
невидимо времето лети си,
всичко е тихичко и мирно.
По гърбавия мост да мина,
за бъдещето ще си помечтая,
носталгията в мен напира,
там е улицата с резбарите.
Това е моята си Трявна,
малка и тъй порядъчна,
в нея спомени откривам,
в магията й тъй загадъчна...
© Георги Георгиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
