Трявна
Обичам градчето си прекрасно,
с уличките малки, къщите старинни...
тук в любов и щастие израснах,
радвах се и сълзите си проливах.
Часовникът на центъра стои си,
отброява секундите безспирно,
невидимо времето лети си,
всичко е тихичко и мирно.
По гърбавия мост да мина,
за бъдещето ще си помечтая,
носталгията в мен напира,
там е улицата с резбарите.
Това е моята си Трявна,
малка и тъй порядъчна,
в нея спомени откривам,
в магията й тъй загадъчна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
