28 июн. 2025 г., 22:51

Тръгва си тихо човекът

238 1 0

Есенна сутрин. Мъгла.

Тръгва си тихо човекът.

Сянка и болка. Крачи едва —

глътка въздух... полека.

 

Фалшива надежда намята.

Ръцете — безсилни — държат.

Взорът му търси отвъд полята,

устните „сбогом“ мълвят.

 

Дъждът се усилва. Пада.

Като леден, невиждан саван.

Сам, той притихва. Сяда —

взрян в небесния сив таван.

 

Утре не ще има за него.

Знае - няма път към дома

гасне - пламъче бледо,

горчива е всяка капка вода.

 

Сутрин. Вече го няма.

Крясък раздира гърдите.

Сам — в тъмната яма.

Нечути остават молбите.

 

Очите му бяха сини — като море.

Ръцете — силни. С душа на дете.

Честен, добър. Почти — клише.

Баща ми - мойта земя… и море.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д. Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...