Jun 28, 2025, 10:51 PM

Тръгва си тихо човекът

239 1 0

Есенна сутрин. Мъгла.

Тръгва си тихо човекът.

Сянка и болка. Крачи едва —

глътка въздух... полека.

 

Фалшива надежда намята.

Ръцете — безсилни — държат.

Взорът му търси отвъд полята,

устните „сбогом“ мълвят.

 

Дъждът се усилва. Пада.

Като леден, невиждан саван.

Сам, той притихва. Сяда —

взрян в небесния сив таван.

 

Утре не ще има за него.

Знае - няма път към дома

гасне - пламъче бледо,

горчива е всяка капка вода.

 

Сутрин. Вече го няма.

Крясък раздира гърдите.

Сам — в тъмната яма.

Нечути остават молбите.

 

Очите му бяха сини — като море.

Ръцете — силни. С душа на дете.

Честен, добър. Почти — клише.

Баща ми - мойта земя… и море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д. Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...