28 jun 2025, 22:51

Тръгва си тихо човекът

241 1 0

Есенна сутрин. Мъгла.

Тръгва си тихо човекът.

Сянка и болка. Крачи едва —

глътка въздух... полека.

 

Фалшива надежда намята.

Ръцете — безсилни — държат.

Взорът му търси отвъд полята,

устните „сбогом“ мълвят.

 

Дъждът се усилва. Пада.

Като леден, невиждан саван.

Сам, той притихва. Сяда —

взрян в небесния сив таван.

 

Утре не ще има за него.

Знае - няма път към дома

гасне - пламъче бледо,

горчива е всяка капка вода.

 

Сутрин. Вече го няма.

Крясък раздира гърдите.

Сам — в тъмната яма.

Нечути остават молбите.

 

Очите му бяха сини — като море.

Ръцете — силни. С душа на дете.

Честен, добър. Почти — клише.

Баща ми - мойта земя… и море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д. Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...