Тръгвам, моя любима
Тръгвам, моя любима
Защо рисуваш сега по лицето
с бои от грим и дъжд от сълзи?!
Като черна буря в морето
за теб сърцето отново боли.
Искам пак до теб да лежа,
в ухото нежно да шепна,
да изтрием днес след дъжда
всичко така непотребно.
Утре от теб ще си тръгна,
но как да ти кажа това?!
От спомена още потръпвам
и чувства редя във слова.
А ти дали ще приемеш,
че аз си тръгвам оттук?!
Дланта ми дали ще поемеш
без да отрониш и звук?!
Ще погледнеш ли в моите очи
без капчица дъжд под клепача?!
И любовта ни днес ще мълчи,
а за нея не искам да плача…
Не мога с теб да живея
и ти не можеш със мен.
Не мога просто да тлея
и да чакам другия ден.
Да те видя такава красива,
любовта си отново да дам,
онази моя, нежна и дива,
която пазя в душевния храм.
И без теб да бъда не искам
И ти не искаш без мен.
В сърцето пак ще притискам
Всеки миг с теб споделен.
Тръгвам, моя любима!
Тръгвам без сбогом дори!
Ако можеш, така запомни ме,
със сърцето, което гори…
11.07.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
