Тръгвам, моя любима
Тръгвам, моя любима
Защо рисуваш сега по лицето
с бои от грим и дъжд от сълзи?!
Като черна буря в морето
за теб сърцето отново боли.
Искам пак до теб да лежа,
в ухото нежно да шепна,
да изтрием днес след дъжда
всичко така непотребно.
Утре от теб ще си тръгна,
но как да ти кажа това?!
От спомена още потръпвам
и чувства редя във слова.
А ти дали ще приемеш,
че аз си тръгвам оттук?!
Дланта ми дали ще поемеш
без да отрониш и звук?!
Ще погледнеш ли в моите очи
без капчица дъжд под клепача?!
И любовта ни днес ще мълчи,
а за нея не искам да плача…
Не мога с теб да живея
и ти не можеш със мен.
Не мога просто да тлея
и да чакам другия ден.
Да те видя такава красива,
любовта си отново да дам,
онази моя, нежна и дива,
която пазя в душевния храм.
И без теб да бъда не искам
И ти не искаш без мен.
В сърцето пак ще притискам
Всеки миг с теб споделен.
Тръгвам, моя любима!
Тръгвам без сбогом дори!
Ако можеш, така запомни ме,
със сърцето, което гори…
11.07.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
