Jul 11, 2017, 11:07 PM  

Тръгвам, моя любима

  Poetry » Love
1.3K 3 10

Тръгвам, моя любима

                                   

Защо рисуваш сега по лицето

с бои от грим и дъжд от сълзи?!

Като черна буря в морето

за теб сърцето отново боли.

Искам пак до теб да лежа,

в ухото нежно да шепна,

да изтрием днес след дъжда

всичко така непотребно.

Утре от теб ще си тръгна,

но как да ти кажа това?!

От спомена още потръпвам

и чувства редя във слова.

А ти дали ще приемеш,

че аз си тръгвам оттук?!

Дланта ми дали ще поемеш

без да отрониш и звук?!

Ще погледнеш ли в моите очи

без капчица дъжд под клепача?!

И любовта ни днес ще мълчи,

а за нея не искам да плача…

Не мога с теб да живея

и ти не можеш със мен.

Не мога просто да тлея

и да чакам другия ден.

Да те видя такава красива,

любовта си отново да дам,

онази моя, нежна и дива,

която пазя в душевния храм.

И без теб да бъда не искам

И ти не искаш без мен.

В сърцето пак ще притискам

Всеки миг с теб споделен.

Тръгвам, моя любима!

Тръгвам без сбогом дори!

Ако можеш, така запомни ме,

със сърцето, което гори…

 

11.07.2017 г.                   Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

„Виждам камък, заседнал в очите ти, виждам, че имаш проблем. Чакам те. Стар трик или повратностите на съдбата. В болезнено състояние ме караш да чакам. И чакам без теб. С теб или без теб. С теб или без теб. През бурята достигнахме брега. Ти ми даде всичко, но аз искам повече. И те чакам. С теб или без теб. С теб или без теб. Не мога да живея с теб или без теб. Ти ми подаряваш себе си, а ти ми подаряваш себе си, а ти ми подаряваш, а ти ми подаряваш, а ти ми подаряваш себе си.“ – U2 – “With or without you”

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...