Ти толкова тихо си тръгваш от мен.
Дори и звездите не смеят да дишат.
Красив беше с теб и най -мрачният ден.
Каквото да кажа - ще бъде излишно.
Остава ми миг. Любим аромат.
Звукът от твоите стъпки във мрака.
Вали върху мене бял ябълков цвят,
повтаря, че няма защо да те чакам.
Светът е различен. Болен и див.
Във въздуха нещо опасно светлее.
И вятърът друг е - жесток и горчив.
Ти тръгваш си! Как след това да живея...