Тръни
1.1K
0
0
Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна
ще забрави тъжния бръшлян,
нима болката срамотна
ще изгори кат' свеж тамян?
О, отминалите дни,
върнете се,
сразете моите мечти;
върнете се,
забийте нож в гърди.
И пак мракът се задържа,
денят не ще се зазоря,
о, как искам да се свърша,
сам да си доизгоря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Преславски Все права защищены
