28 мар. 2014 г., 14:24

Тръни 

  Поэзия
957 0 0

Миналото безвъзвратно

 завръща се завчас,

 завръща се, обръща се,

 да смаже то и нас.


 Нима стряхата самотна

 ще забрави тъжния бръшлян,

 нима болката срамотна

 ще изгори кат' свеж тамян?


 О, отминалите дни,

 върнете се,

 сразете моите мечти;

 върнете се,

 забийте нож в гърди.


 И пак мракът се задържа,

 денят не ще се зазоря,

 о, как искам да се свърша,

 сам да си доизгоря.

© Ивайло Преславски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??