Тръни

28.03.2014 г., 14:24 ч.

Поезия

956 0 0

Миналото безвъзвратно

завръща се завчас,

завръща се, обръща се,

да смаже то и нас.

Нима стряхата самотна

ще забрави тъжния бръшлян,

нима болката срамотна

ще изгори кат' свеж тамян?

О, отминалите дни,

върнете се,

сразете моите мечти;

върнете се,

забийте нож в гърди.

И пак мракът се задържа,

денят не ще се зазоря,

о, как искам да се свърша,

сам да си доизгоря.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.