Тръни
1.1K
0
0
Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна
ще забрави тъжния бръшлян,
нима болката срамотна
ще изгори кат' свеж тамян?
О, отминалите дни,
върнете се,
сразете моите мечти;
върнете се,
забийте нож в гърди.
И пак мракът се задържа,
денят не ще се зазоря,
о, как искам да се свърша,
сам да си доизгоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Преславски Всички права запазени
