Тръни

Миналото безвъзвратно

 завръща се завчас,

 завръща се, обръща се,

 да смаже то и нас.

 Нима стряхата самотна

 ще забрави тъжния бръшлян,

 нима болката срамотна

 ще изгори кат' свеж тамян?

 О, отминалите дни,

 върнете се,

 сразете моите мечти;

 върнете се,

 забийте нож в гърди.

 И пак мракът се задържа,

 денят не ще се зазоря,

 о, как искам да се свърша,

 сам да си доизгоря.