Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 апр. 2010 г., 10:16

Тръпнолика и шеметна 

  Поэзия » Любовная
654 0 17

Натежаха гроздовете по асмите с мечтите.
С лаври дланите застлаха небе от звезди.
Пътьом свиха към мене и птиците,
да нахраня с усмивка замечтани очи.
Да усети сърцето ми вятъра щурав
шмугна в гръдта ми трепетен порив
и забрави за листата и клоните есенни,
в мен усетил силата на любовния зов.
Във очите ми пламнаха огньове-очакване,
по-дълги даже от един кратък живот,
как да свия крилата си, щом опрашване
чака душата ми пролетна с люляков дъх.
Тръпнолика и шеметна, зажадняла и дива,
вдигам чаша и пия от плода на лозата
и не сещам сивота, а синева най-красива
на небе, по което все към теб съм вървяла.
Пак налей ми, да пия до дъх и на екс.
Всички болки от тук  да забравя и срина.
Аз жена съм, а не някакъв есенен лист
и не сещаш ли колко много теб те желая.

  Djein_Ear 12.04.2010

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??