Целуваха ме нежните снежинки
Целуваха ме нежните снежинки
Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо
да постоим в един измислен свят.
Във фантастично чудно огледало
мигът да бъде на мечти богат.
Ръката ми във твойта да усетя
и болката далеч да отлети.
Снегът да ни подготви изненада
от цветове – феерия лъчи.
И ти да ми говориш дълго, дълго,
дори да знам, че казваш ми лъжи,
да следваш часовете неусетно
и зимата за нас да се стопи.
Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
