Здравейте, Поети!

Времето направо полудя, да му се чудиш зима ли иде, пролет ли...

Едно нещо обаче, е сигурно и то е, че новата тема е тук, благодарение на BoBoteva (Боряна Ботева), която вярва, че всеки сезон е по своему красив и неповторим, особено когато го рисуваме през призмата на любовта!

Съвсем скоро последните жълто-червени нюанси на есента ще отстъпят мястото на нежната зимна белота. Нека със свои думи да предадем нашите чувства, породени от красотата на този сезон.

Ето и предложението на авторката:

Есента си отива – палитра от блясък,

красотата на зимата се оглежда в брега.

И вълните се смесват с водорасли и пясък –

колко чисто и искрено се усмихваш сега!

Побелели брезите – крайпътни слушатели,

аромат на канела ни кани на чай.

А легендите в мрака нас ще ни чакат ли?

Китка обич, снежинка и порив ми дай!