Целуваха ме нежните снежинки
Целуваха ме нежните снежинки
Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо
да постоим в един измислен свят.
Във фантастично чудно огледало
мигът да бъде на мечти богат.
Ръката ми във твойта да усетя
и болката далеч да отлети.
Снегът да ни подготви изненада
от цветове – феерия лъчи.
И ти да ми говориш дълго, дълго,
дори да знам, че казваш ми лъжи,
да следваш часовете неусетно
и зимата за нас да се стопи.
Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
