Всяка твоя дума ме пронизва
и всеки звук отеква в мен.
Всеки поглед ме докосва лудо,
всеки жест е празник споделен.
Там,където слънцето залязва тихо,
и докосва нежно мойте сетива...
Там,където утрото смирено стихва,
усмихнато,за да посрещне пак нощта...
В тази красота аз виждам тебе
и твоят лик е част от мен.
Всяка мъничка звездичка грее,
под звуците на сладък реквием.