Всяка твоя дума ме пронизва
и всеки звук отеква в мен.
Всеки поглед ме докосва лудо,
всеки жест е празник споделен.
Там,където слънцето залязва тихо,
и докосва нежно мойте сетива...
Там,където утрото смирено стихва,
усмихнато,за да посрещне пак нощта...
В тази красота аз виждам тебе
и твоят лик е част от мен.
Всяка мъничка звездичка грее,
под звуците на сладък реквием.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6 е!!!!!!!