Feb 19, 2006, 11:30 PM

Tu

  Poetry
1K 0 9

Всяка твоя дума ме пронизва
и всеки звук отеква в мен.
Всеки поглед ме докосва лудо,
всеки жест е празник споделен.

Там,където слънцето залязва тихо,
и докосва нежно мойте сетива...

Там,където утрото смирено стихва,
усмихнато,за да посрещне пак нощта...

В тази красота аз виждам тебе
и твоят лик е част от мен.
Всяка мъничка звездичка грее,
под звуците на сладък реквием.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...