17 апр. 2018 г., 16:25  

Ту голяма, ту пак малка

2.1K 2 4

Днес ще взема, роклята на мама,

и на кака балните обувки,

да ме видят, вече съм голяма...

не да слушам,техните преструвки!

 

- Хайде, закуси бе чедо!

(мама сладко ми нарежда)

гледай, топлата закуска

все към теб поглежда.

 

- Тази мама, не разбра ли?

- Не и не! Не искам!

- Що уроците да уча -

мога, да преписвам!

 

- Иска мама, да помагам,

че къде го пише?

Аз от всички се спасявам,

във игрите с Тишо!

 

Но когато дойде тате,

пак ще стана малка,

щото той ме възпитава

с ръчната тупалка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички,прочели стихотворението,на тези който са коментирали,на тези които са пожелали да е към графа любими!И на тези които не са надникнали при мен,по различни причини!
  • Единият ми син завърши Американския колеж в София. Мога само да кажа, че пред американската система за потъпкване индивидуалността на ученика "ръчната тупалка на тате" бледнее. Аз лично предпочитам детето ми да е бунтарът от този стих, отколкото да бъде стъпквано безпощадно от валяка на криворазбраната цивилизация. Давам гласа си за това стихотворение. Пожелавам успех на авторката в конкурса!
  • Да има,които искат бързо да пораснат-да заживеят живота на възрастните,но и не искат да напуснат детсвото...Но моята героиня не осъзнава,че без знание неможеш да постигнеш нищо!И все пак има респект от баща си-една добра черта от характера и.
    Благодаря,че сподели мнение!Приятна вечер,и до нови срещи!
  • Да, има такива деца, за съжаление, които като че ли, само страхът от наказание е способен да ги подчини, макар и временно.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...