Ту голяма, ту пак малка
Днес ще взема, роклята на мама,
и на кака балните обувки,
да ме видят, вече съм голяма...
не да слушам,техните преструвки!
- Хайде, закуси бе чедо!
(мама сладко ми нарежда)
гледай, топлата закуска
все към теб поглежда.
- Тази мама, не разбра ли?
- Не и не! Не искам!
- Що уроците да уча -
мога, да преписвам!
- Иска мама, да помагам,
че къде го пише?
Аз от всички се спасявам,
във игрите с Тишо!
Но когато дойде тате,
пак ще стана малка,
щото той ме възпитава
с ръчната тупалка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
