17.04.2018 г., 16:25 ч.  

Ту голяма, ту пак малка 

  Поезия » За деца
1427 2 4

Днес ще взема, роклята на мама,

и на кака балните обувки,

да ме видят, вече съм голяма...

не да слушам,техните преструвки!

 

- Хайде, закуси бе чедо!

(мама сладко ми нарежда)

гледай, топлата закуска

все към теб поглежда.

 

- Тази мама, не разбра ли?

- Не и не! Не искам!

- Що уроците да уча -

мога, да преписвам!

 

- Иска мама, да помагам,

че къде го пише?

Аз от всички се спасявам,

във игрите с Тишо!

 

Но когато дойде тате,

пак ще стана малка,

щото той ме възпитава

с ръчната тупалка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Дияна Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя към света на големите »

18 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички,прочели стихотворението,на тези който са коментирали,на тези които са пожелали да е към графа любими!И на тези които не са надникнали при мен,по различни причини!
  • Единият ми син завърши Американския колеж в София. Мога само да кажа, че пред американската система за потъпкване индивидуалността на ученика "ръчната тупалка на тате" бледнее. Аз лично предпочитам детето ми да е бунтарът от този стих, отколкото да бъде стъпквано безпощадно от валяка на криворазбраната цивилизация. Давам гласа си за това стихотворение. Пожелавам успех на авторката в конкурса!
  • Да има,които искат бързо да пораснат-да заживеят живота на възрастните,но и не искат да напуснат детсвото...Но моята героиня не осъзнава,че без знание неможеш да постигнеш нищо!И все пак има респект от баща си-една добра черта от характера и.
    Благодаря,че сподели мнение!Приятна вечер,и до нови срещи!
  • Да, има такива деца, за съжаление, които като че ли, само страхът от наказание е способен да ги подчини, макар и временно.
Предложения
: ??:??