Apr 17, 2018, 4:25 PM  

Ту голяма, ту пак малка

2.1K 2 4

Днес ще взема, роклята на мама,

и на кака балните обувки,

да ме видят, вече съм голяма...

не да слушам,техните преструвки!

 

- Хайде, закуси бе чедо!

(мама сладко ми нарежда)

гледай, топлата закуска

все към теб поглежда.

 

- Тази мама, не разбра ли?

- Не и не! Не искам!

- Що уроците да уча -

мога, да преписвам!

 

- Иска мама, да помагам,

че къде го пише?

Аз от всички се спасявам,

във игрите с Тишо!

 

Но когато дойде тате,

пак ще стана малка,

щото той ме възпитава

с ръчната тупалка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички,прочели стихотворението,на тези който са коментирали,на тези които са пожелали да е към графа любими!И на тези които не са надникнали при мен,по различни причини!
  • Единият ми син завърши Американския колеж в София. Мога само да кажа, че пред американската система за потъпкване индивидуалността на ученика "ръчната тупалка на тате" бледнее. Аз лично предпочитам детето ми да е бунтарът от този стих, отколкото да бъде стъпквано безпощадно от валяка на криворазбраната цивилизация. Давам гласа си за това стихотворение. Пожелавам успех на авторката в конкурса!
  • Да има,които искат бързо да пораснат-да заживеят живота на възрастните,но и не искат да напуснат детсвото...Но моята героиня не осъзнава,че без знание неможеш да постигнеш нищо!И все пак има респект от баща си-една добра черта от характера и.
    Благодаря,че сподели мнение!Приятна вечер,и до нови срещи!
  • Да, има такива деца, за съжаление, които като че ли, само страхът от наказание е способен да ги подчини, макар и временно.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...