Тук!
Нима по лицето ти виждам сълзи?
Нима няма за теб светлина?
Нима тъжни са твойте очи,
обзети от мъчителната празнота?!
Ти искаш нещо да ми кажеш,
но гласът ти някой е отнел.
Любовта си искаш да покажеш,
ала сърцето ми ангел е превзел.
Обичта ми не можеш да имаш.
Отдадох се вече на друг.
И колкото и силно да искаш,
ти няма да ме вземеш от тук.
Тука искам да остана,
където младостта си пропилях.
Където отвори се дълбока рана
и където десетки сълзи пролях.
Ти не можеш да ме отведеш!
Само тук е мойта съдба!
Дори завинаги да ме прокълнеш
тук ще кръжи и мойта душа!
Нима няма за теб светлина?
Нима тъжни са твойте очи,
обзети от мъчителната празнота?!
Ти искаш нещо да ми кажеш,
но гласът ти някой е отнел.
Любовта си искаш да покажеш,
ала сърцето ми ангел е превзел.
Обичта ми не можеш да имаш.
Отдадох се вече на друг.
И колкото и силно да искаш,
ти няма да ме вземеш от тук.
Тука искам да остана,
където младостта си пропилях.
Където отвори се дълбока рана
и където десетки сълзи пролях.
Ти не можеш да ме отведеш!
Само тук е мойта съдба!
Дори завинаги да ме прокълнеш
тук ще кръжи и мойта душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Димитрова Все права защищены
