13 сент. 2007 г., 14:59

Тук

714 0 1
Тук, точно тук,
където не се чува и звук,
ти ме целуна за последно
и изчезна безследно.
До тук ти ме изпращаше
и без желание си отиваше,
точно тук ти ме прегурна
и за мен света преобърна.
Тук беше първата ни целувка
нежна, незабравима милувка.
Спирам се на тези места:
там няма друго освен тъга.
Само болка смразяваща ме
и сянката ти, отдалечаваща се.
Точно тук, на тези места
се случиха толкова много неща.
Как успя да забравиш всичко това?
Аз не мога и до сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....