Sep 13, 2007, 2:59 PM

Тук

  Poetry
711 0 1
Тук, точно тук,
където не се чува и звук,
ти ме целуна за последно
и изчезна безследно.
До тук ти ме изпращаше
и без желание си отиваше,
точно тук ти ме прегурна
и за мен света преобърна.
Тук беше първата ни целувка
нежна, незабравима милувка.
Спирам се на тези места:
там няма друго освен тъга.
Само болка смразяваща ме
и сянката ти, отдалечаваща се.
Точно тук, на тези места
се случиха толкова много неща.
Как успя да забравиш всичко това?
Аз не мога и до сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...