1 авг. 2018 г., 10:14

Тук, където съм - на края на Вселената

553 0 0

тук
където съм аз
на края на самотата
място 
специално
предназначено 
за такива като мене 
когато
обичайно попаднат 
отритнатите любовници
прописват 
стиховете си
заравяйки 
спомените 
в пробити дупки в снега 
защото тук всичко е заледено
тук
огъньовете ми
изригват 
и със съскане
после умират
без да стопля
студеното

аз 
подготвям речта си
върху слабия спиртник
на завет от вятъра
за евентуалната среща 
репетирам 
да кажа 
колко много 
съм чела по въпроса
т.е. колко съм веща

когато
евентуално
наминеш

колко много съм поумняла
т.е.
изоставила съм емоциите
колко съм преживяла
знам отговорите 
на въпросите

пълен блъф
и измама
пак бих се впуснала
във страстта си
бих се влюбила 
в теб
случайния ескимос
но уви
изгледи няма
да се окаже че някой друг 
освен мен
оцелял е тъдява

а дори 
и да ми изскочиш внезапно
сърцето ми 
се втвърдява
втвърдява

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...