1.08.2018 г., 10:14

Тук, където съм - на края на Вселената

545 0 0

тук
където съм аз
на края на самотата
място 
специално
предназначено 
за такива като мене 
когато
обичайно попаднат 
отритнатите любовници
прописват 
стиховете си
заравяйки 
спомените 
в пробити дупки в снега 
защото тук всичко е заледено
тук
огъньовете ми
изригват 
и със съскане
после умират
без да стопля
студеното

аз 
подготвям речта си
върху слабия спиртник
на завет от вятъра
за евентуалната среща 
репетирам 
да кажа 
колко много 
съм чела по въпроса
т.е. колко съм веща

когато
евентуално
наминеш

колко много съм поумняла
т.е.
изоставила съм емоциите
колко съм преживяла
знам отговорите 
на въпросите

пълен блъф
и измама
пак бих се впуснала
във страстта си
бих се влюбила 
в теб
случайния ескимос
но уви
изгледи няма
да се окаже че някой друг 
освен мен
оцелял е тъдява

а дори 
и да ми изскочиш внезапно
сърцето ми 
се втвърдява
втвърдява

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...