Aug 1, 2018, 10:14 AM

Тук, където съм - на края на Вселената

547 0 0

тук
където съм аз
на края на самотата
място 
специално
предназначено 
за такива като мене 
когато
обичайно попаднат 
отритнатите любовници
прописват 
стиховете си
заравяйки 
спомените 
в пробити дупки в снега 
защото тук всичко е заледено
тук
огъньовете ми
изригват 
и със съскане
после умират
без да стопля
студеното

аз 
подготвям речта си
върху слабия спиртник
на завет от вятъра
за евентуалната среща 
репетирам 
да кажа 
колко много 
съм чела по въпроса
т.е. колко съм веща

когато
евентуално
наминеш

колко много съм поумняла
т.е.
изоставила съм емоциите
колко съм преживяла
знам отговорите 
на въпросите

пълен блъф
и измама
пак бих се впуснала
във страстта си
бих се влюбила 
в теб
случайния ескимос
но уви
изгледи няма
да се окаже че някой друг 
освен мен
оцелял е тъдява

а дори 
и да ми изскочиш внезапно
сърцето ми 
се втвърдява
втвърдява

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...