Aug 1, 2018, 10:14 AM

Тук, където съм - на края на Вселената

546 0 0

тук
където съм аз
на края на самотата
място 
специално
предназначено 
за такива като мене 
когато
обичайно попаднат 
отритнатите любовници
прописват 
стиховете си
заравяйки 
спомените 
в пробити дупки в снега 
защото тук всичко е заледено
тук
огъньовете ми
изригват 
и със съскане
после умират
без да стопля
студеното

аз 
подготвям речта си
върху слабия спиртник
на завет от вятъра
за евентуалната среща 
репетирам 
да кажа 
колко много 
съм чела по въпроса
т.е. колко съм веща

когато
евентуално
наминеш

колко много съм поумняла
т.е.
изоставила съм емоциите
колко съм преживяла
знам отговорите 
на въпросите

пълен блъф
и измама
пак бих се впуснала
във страстта си
бих се влюбила 
в теб
случайния ескимос
но уви
изгледи няма
да се окаже че някой друг 
освен мен
оцелял е тъдява

а дори 
и да ми изскочиш внезапно
сърцето ми 
се втвърдява
втвърдява

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...