29 июл. 2007 г., 16:08

Тук си

2.2K 0 19
Тук си - в буквите, които пиша.
(вграждам те във думи със наричане)
Тук си - в календара ми годишен.
(всяка дата с теб е за обичане)
Тук си - в тънка струя синкав дим.
(вдишвам те с поредната цигара)
Тук си - в чашата ми с евтин джин.
(бавно във кръвта ми се разтваряш)
Тук си - в непознатия младеж.
(има ли ми нещо, та ме гледа
с толкова любов, с нескрит копнеж...)
Ти си... тук си... за последно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...