Jul 29, 2007, 4:08 PM

Тук си

  Poetry » Love
2.2K 0 19
Тук си - в буквите, които пиша.
(вграждам те във думи със наричане)
Тук си - в календара ми годишен.
(всяка дата с теб е за обичане)
Тук си - в тънка струя синкав дим.
(вдишвам те с поредната цигара)
Тук си - в чашата ми с евтин джин.
(бавно във кръвта ми се разтваряш)
Тук си - в непознатия младеж.
(има ли ми нещо, та ме гледа
с толкова любов, с нескрит копнеж...)
Ти си... тук си... за последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...